Село Ситово е едно от най-красивите родопски села. То е

 Село Ситово е едно от най-красивите родопски села. То е неповторимо със своята природа, а край него има аязмо със студена и лековита вода. Историята на това село датира отпреди повече от 2 хилядолетия. По времето на Одриското царство на това място се заселват траки от племето беси (едни от най-войнствените тракийски племена), които са употребявали мъчно наличните скални образования в местността Щут като естествена цитадела (Щутград или още Щута града се намира на към километър северно в посока Пловдив).

Родопското село Стойките ще ви предложи атмосферата на от дълго време отминали времена

 Още преди основаването на Пловдив на това място се е водел установен живот. За това свидетелства и по този начин наречения Ситовски надпис. През Средните епохи (след формиране на Българската страна 7-14 век) селото е попадало както в рамките на България, така нерядко и в рамките на Византия. По време на Османското иго Ситово претърпява не един и два тежки моменти. Смята се, че селото въпреки и мъчно налично, е било превзето към 1392-1394 година. Един от най-тежките и съкрушителни интервали от робството са опитите за потурчването на селото.

 Както и в други родопски села, и тук помохамеданчването се е разгърнало периода 1666-1667 година. Тези, които отказали да си сменят вярата, били изклани, а тези които съумели да се скрият по Баш Мандра, Барчината, Бех тепе, Бялото камъне, Корията и в горите в близост, резервират християнския облик на селото и до през днешния ден. Ситовските българо-мохамедани били изселени през 1882 година поради убийството на " Армазкия поп " през Априлското въстание. Възрастните хора в селото към момента си спомнят разкази, слушани от техни родители за този поп - " той бил по-юнак от турския бюлюкбаши в Ситово ".

 Стари предания описват за Мехмед паша - той имал застрашителен пищов и яхкал хубава кобила. Докато препускал по ситовските местности, той стрелял с пищова. Когато го питали какви са тези гърмове, които се чуват, той отговарял че това е чаткането на петалите на кобилата му. През Априлското въстание той бил първият погубен в селото; помаците го нарязали на части, а през нощта християните го завили в една рогозка и скрито го погребали. През Втората международна война селото дава доста партизани и ятаци, един от които е Спартак - пълководец в отряд Антон Иванов. По мемоари на моята баба през интервала 1944-1989 селото е било доста мощно стопански. Тя си спомня, че през интервала 1950-1960 селото е брояло над 850 поданици. През 1946 стартира електрифицирането му, а през 1950 година то към този момент е имало и нова ВиК система. Има построено читалище на мястото на джамията (първоначално джамията е била черква " Св. Марина ", само че с идването на турците църквата е разрушена и е издигната джамията). През 1958 година е основано и Трудово-кооперативно земеделско стопанство. Сега, за жалост, в селото през зимата живеят 50-60 баби, а през лятото в него се връщат около 300-400 поданици.

Село Долен - в друга ера

 Ситово се отличава със своята развива просвета. Там се построява едно от първите учебни заведения в нахията Рупчос още през 1834 година Ситовци, учили в родното учебно заведение, преподавали както в Лилково, Дедово, Бойково, по този начин и в села като Широка лъка и Чепеларе, Хвойна и Орехово. В селото има две църкви св. Петка на центъра и св. Богородица на върха над селото. Първата е била издигната през 1848 година, а втората малко по-късно. Всяка година на 15 август се организира събор, отваря се църквата, която е над селото и се отслужва лиутургия. Прави се курбан и се пече агне за всички поданици и посетители.

 „ Щуда града “, „ Щута града “ или „ Щутград “ е околност ситуирана на 1.74 км. северно по права линия от центъра на село Ситово (Община Родопи). Предполага се, че в тази околност е била построена тракийска цитадела и скално-култов комплекс, свързани с военното дело и религиозните ритуали на античните траки. Не са правени научни опити да се датират културните пластове, само че въз основата на датирането на близки селища и паметни обекти се позволява, че крепостта и светилището са построени през Бронзовата ера и просъществуват през късната Античност и Средновековието.

 Крепостта Щуда града, както и хипотетичното светилище, ситуирано на територията ѝ, не са били публично изследвани от българската археологическа просвета. Предполага се, че до крепостта е водел остарял римски път, а укреплението е било синхронично на намиращо се наоколо населено място. Трудно може да се приказва за тъкмо датиране на възникването и построяването на крепостта и светилището; евентуално крепостта е била дейна през Бронзовата и Желязната столетия. В сферата на хипотезите е, че крепостта е построена от тракийското племе беси, за които се знае, че са обитавали този регион на Родопа планина в древността и Късноантичната ера.

 Т.нар. „ Ситовски надпис “ се намира на 1 км. разстояние от местността Щуда града. Много евентуално е надписът да е синхроничен на крепостта, светилището и селището. Той е проучен неколкократно след формалното му разкриване през 1928 година, само че никой от откривателите му не е могъл изрично и безапелационно да отбрани теориите си по отношение на тълкуването на изсечените руни в скалите. За инициирането на археологическо теренно изследване и разкопки на обекта са нужни обилни средства, които мъчно могат да бъдат обезпечени, съгласно шефа на Археологическия музей в Пловдив Костадин Кисьов.

 През 1893 година българският етнограф и фолклорист Стою Шишков прави изложение на Ситово, в което загатва, че директно след селото на 30 минути разстояние се намира „ стръмнината Щута града “, за която има всякакви предания от остаряло време, за доста огромни каменни пещери и издълбани в скалите " облици на человеци и на други животни, изписани дори в целият им облик, като да вземем за пример змия изписана, человек и други такива ".

Село Гела - есенна приказка

 Несъмнено непосредствената непосредственост на Кръстова гора и Белинташ през Античността и Средновековието може да се преглежда като самобитен сакрален център, доразвит от настъпващата православна християнска вяра и просвета. Синкретизмът сред заварените култове и новата религия облекчава ранния интервал на приспособяването към християнската вяра, а дребните параклиси, построени от жителите на Ситово, са удостоверение за духовна последователност и набожен синкретизъм.

 В непосредственост до Щудаграда до църквата „ Света Богородица “ над Ситово е построено аязмо през 1890 година. По роман на Атанас Митров, записан от Стою Шишков 1893 година, за църквата има разнообразни предания, а възрастните хора от селото пазят спомен, че преди рухването на България под османска власт на това място е съществувал манастир, който е опустошен и опожарен от настъпващите турци. Митров споделя за една стара жена от селото (Спасовата баба), която насън вижда заровени стоманени кръстове, под които щяла да бликне лековита вода. Впоследствие тя настоявалада се ревизира дали на мястото има заровени стоманени кръстове, само че минало известно време преди хората да ѝ повярват и да ревизират за съществуването на реликвите. Тъй като дамата не серпантина да упорства, ситовци решили да разкопаят посоченото от нея място и в действителност разкрили кръстовете, а под тях бликнала вода. Така след това било построено и аязмото.

 Жителите на Ситово са издгинали в местността Щуда града два дребни параклиса – един отдаден на Свети Никола и един на Свети Спас, които посещават на огромните християнски празници, с цел да възпламенят свещ и да почетат християнските светци.

Инфо: www.rodopi-bg.org